БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ

Издание - 44/2008 г.

"От значение е не онова което губиш,
а онова което постигаш
и което остава след теб!"

Дейл Карнеги

Драги читатели,

   ако желаете да се откъснете за миг от ежедневието,
    ако искате да прочетете интересна история,
    ако ви вълнуват актуални проблеми от живота,
    ако обичате българското,
    ако харесвате красивите фотоси...,
    това можете да прочетете и видите тук,
    само с едно натискане на бутона на мишката!

    Този сайт е създаден за вас с едничката цел, да направи живота ви по-поносим, а вас самите - по-добри, по-богати духовно, по-жизнени и толерантни. Някои казват, че днешното време било бездуховно и консумативно. До известна степен мога да се съглася с тях. Животът на съвременния българин стана доста тежък, във всяко отношение. Оцеляването му е една от първостепенните грижи. Духовността като че ли отиде на заден план. Това обаче е привидно, защото всъщност тя, духовността е двигателя който винаги го е движил напред и го е направил същество в днешния му вид. Българинът винаги е уважавал своите просветители, защото е разбирал тяхната роля за бъдещето си. В днешният глобален комуникационен свят, където компютрите и Интернет постепенно заемат най-важните сфери от живота на човека, духовността не е отмряла, напротив, жива е. Придобила е нов, мощен инструмент при нови, усложнени условия. Хартиеният носител на духовността-книгата постепенно се превръща в електронен-компюртъра. Така е! Нещата не могат да се върнат назад.
    Воден от тая мисъл се опитах да създам тоя сайт. Отначало беше просто на шега, но след време осъзнах значението му. И така, БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ е налице, с всичките му хубости и недостатъци. Той е достъпен за всички вас, които уважавате и цените културата. Всички, българи, автори на проза, професионалисти и аматьори са добре дошли. Всеки творец желаещ да популяризира творбите си, може да публикува в него, напълно безплатно.
    А дали ще има цензура? Веднага ще ви отговоря. Ще има, за творбите подтикващи към насилие, престъпление и човеконенавист. Такива творби нямат място на страниците на тоя сайт. Неграмотно написаните, с много правописни и стилови грешки творби също ще бъдат цензурирани. Така че, преди да изпратите разказа си помислете, а след това го направете.

Накрая искам да ви пожелая, успех в творчеството и приятни мигове пред страниците на БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ!

Ваш най-искрен приятел,

Алекс Болдин

Е-майл на сайта: bgstories@abv.bg ; bgstories@lycos.com

    Тези дни получих по е-майла една малка книжка. В нея са събрани записките на един самобитен български творец, живописец, писател и майстор на резбата Мирчо Мирчев. За него малко хора са чували защото през дългогодишния си скромен живот той не се е хвалил, не се е самоизтъквал не е шумял около себе си. Той е работил, творил е прекрасни живописни платна, създавал е уникална дървопластика, писал е разкази с перо равностойно на Чудомир и Хайтов.
   Тежък и изпълнен с невъобразими лишения е бил животът му. Крепяла го е единствено дарбата. Тя му е давала светлина и радост, тя му е давала насърчение и вдъхновение както и малкото искрени приятели около него.
   За съжаление тоя светъл, тих и талантлив човек вече не е между живите. В няколко поредни броя ще се опитам да покажа малка част от прекрасното му литературно творчесто, което ще се убедите сами, го нарежда в редицата на най-добрите български хумористи. Нека да е светла паметта на даровития наш сънародник!

Алекс Болдин

"Модерни приказки " - (Мирчо Мирчев)
Една отворена и устата младеж се е навъдила, адаш, да се същисаш ! Гледаш го, под носа му едвам наболи пет - шест косъмчета, а пък едни модерни приказки приказва. Слушаш, слушаш и на десет, я си разбрал една, я не. Па и носията им и тя като приказките... Нали го гледам моя хъшлак Цанко? Есенес, като го заведох в града да го запиша в гимназията не знаеше да откопчи и гледаше, като теле в гръсти, що рекъл един, ама я го виж сега! Разпуснали ги за лятната ваканция, та си дойде... Не можах да го позная бре, право ти казвам! Намъкнал пангалозинът едни тесни кюнци и си пуснал ризата отгоре им. Остави това, ами я и разкопчало чак до пъпа, магарето недно! Па нали си е и кльощав, та му се четат и всичките ребра, като на гърчаво дъначе. А пък перчемът му, да има, да има два пръста дълъг, ама го нарешил, та стърчи, като таралежови бодли...
"Спомен от вчера" - (Камелия Мирчева)
Гледката беше приказна. Дърветата бяха застинали в някакъв странен покой. Наситено синьото небе пронизваше мислите й. В сърцето й се завръщаха спомени. Мястото беше познато и всъщност далечно. Мария вървеше като в просъница. Усещаше присъствието на мъжа до себе си, но нямаше сили да реагира. Той я объркваше. Отново и отново я караше да се чувства малка и незначителна, както преди 25 години. Погледна го отново почти крадешком. Времето не беше го пощадило, въпреки че изглеждаше изключително добре за 44 си години. Беше различен и променен. Беше тъжен и самотен. И по-мъдър. Някак си странно пораснал...
"Предназначението на Човека" - (Владимир Зарев)
Той дойде отникъде. Изглеждаше окаян и безроден, непоканен и неприет, излъчваше онова натрапливо отсъствие, с което шлеповете изникваха от завоя над Калафат, величаво разсичаха талвега на реката, сетне се изгубваха надолу в пепелявите й води, без да оставят спомен или трайна следа, а само досещането, че светът е огромен и неизбродим и само носталгия по далечното и непринадлежимото. Всъщност Човекът пристигна с един пътуващ цирк. Брезентовото шапито се изду в центъра на града, там, дето завършваше чаршията с работливите дюкяни и бъбривите кръчми и откъдето започваше зеленината на градската градина, овехтяла в лятото, смачкана от горделивата осанка на офицерски клуб, раздвижена в неделя от духовия оркестър и водеща с песъчливите си алеи към реката...
"Халища" - (Николай Хайтов)
Минавал съм и заминавал покрай тях, завивал съм се с тях, но да се вгледам истински в тия цветни козиняви ръкоделия на родопчанката - предизвика ме една загадка. Забелязал бях, че в Родопа, в християнските къщи, не може да се намери цветно козиняво халище. И обратно - никога българомохамеданките не правят небоядисаните, "сури" халища, които посестримите им, "болгарките", изработват. А пък са филизи на едно родословно дърво. Говорят на един език, живеят къща до къща. На едни плет простират халищата си, а тези халища са винаги различни. Защо? Погледнете "болгарката" как багри престилките и торбите, вижте какво изящество и естетическа мярка проявява тя при изработването на сукманите, и ше разберете, че въпросът тук не е до липса на художническо чувство...
"Чупим рекорди всякакви" - (Андрея Илиев)
Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!… Пък кой знае - може и да гори нещо в душата му… Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник Пенев първо решил, че дрегерът му е дефектен - нов бил. Тъкмо пишел жалба до фирмата, която им ги внесла, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1/пет цяло и един/ промила. - Я - рекъл, - ми го докарайте тоя рекордьор. Грабва го полицейската лада от строежа/заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима/ и право в участъка. - Колко изпи? - поставил ребром въпроса Пенев...
"Мъж на жена си" - (Анита Трифонова)
Целуваше я. Навсякъде, където стигаха устните му. А ръцете. О, за тях нямаше граници. Не се спираха дори, когато достигаха кадифето на бедрата и. Пред очите му беше притъмняло, адриналинът му беше покачен и нямаше как да се спре. Женичката си я биваше. Беше красива блондинка. Имаше пищни гърди, от които той полудяваше, красиви бедра и кръшно тяло. Беше си направила прическа, но Симо не разбираше от прически. Той разбираше от жени -всякакви. Какви ли не бяха минали през леглото му. Какво легло? Май повечето му се отдаваха по пътя за леглото. Така и сега с тази Маичка. - Майче, хайде де! Няма да се правим на девици я. Хайде, не се дърпай. Вярно че е по възбуждащо, но бати ти Симо не ги обича тия. Ще ме приемеш и мене и него- всякак. На мъжа си така ли се дърпаш?...
"БГ ъндърграунд " - (Ради Стефанов Радев)
Най-после и в моя двор изгря слънце. Дойде сабахлен жената и ме изрита да ставам; каза, че кучката се окучила, балдъзата избягала с един герентовец, а на комшията му умряло магарето, щото било гладно и изяло един празен найлонов чувал. Щяла да умре за малко и тъщата, понеже от лакомия се задавила с кокоши кокал, но за кутсуз ветеринарят, дето лекувал магарето и не успял да го излекува, този път се намесил в решаващия момент и бръкнал в гърлото с пинсетата, с която бъркал в магарешкия задник, та извадил кокала. Проклетницата веднага се ококори и още незавърнала се съвсем от оня свят, се нахвърли върху мен: "Да пукнеш дано, мискинино, къде си ми затрил ченето!"...
"Кокали" - (Светослав Иванов)
Студено. Навън се е навъсило от сутринта. Ще завали пак. Може и на сняг да го обърне. Като ходих да купя хляб, локвите бяха замръзнали по краищата. Снощи валя дъжд. Чух го да трополи по прозореца, станах да пия вода, навън, под лампите капките изглеждаха като черни мухи. Легнах, и така и осъмнах. Тези хапчета за кръвното ме приспиват, но се будя след час-два. Гледам да не се въртя из леглото, за да не събудя Ева. Лежа и си мисля разни неща, то... Какво ли да мисля? Ставите ме въртят, става ми топло, после-студено. Чакам да съмне, тогава тихо отивам в кухнята. Правя чай и закуска...
"Кой е в бъчвата" - (Здравка Евтимова)
Баща ми е корав като чепатите върби около дълбокия вир на Струма - човек си троши три брадви, докато отсече върба, пък дървесината й не ще да гори, като че е направена от кости. Баща ми като вира може да те удави в една гадна дума. Така е, защото е заможен, а е заможен, понеже работи като вол. Но тия, дето им плаща да му работят, ги кара да блъскат като десет вола едновременно. Един човек така припадна, докато копаеше лозето на баща ми, но баща ми вика: - Тоя се преструва - и пусна кучетата да хапят човека. Ухапаха го, ала онзи не стана, стои си припаднал като дърво. Оттогава на баща ни му викат Гадния, но от това той не е отслабнал. Като го видят по пътя, се дръпват. Говорех за това, че ми скъса нервите баща ми, докато го навия Роско да ни изчисти каците за вино...

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

"Новите български демони" - (Борислав Гърдев)
Така е нарекъл своето разследване Юрген Рот, задълбоченият анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в Централна и Източна Европа. Човекът, с когото екс вътрешния ни министър Румен Петков води словесна битка и обеща да го съди, авторът на такива нашумели бестселъри като "Червените босове", "Олигархът" и "Гангстерите от Изтока". Изследването му "Новите български демони" е посветено на българския преход и е завършено през тази година. От него обаче не лъха оптимизъм, нито пък е повод за гордост. Напротив Рот си задава нелицеприятни въпроси като "Как се стигна дотам, че гордите със своята история български граждани да се оставят днес да ги унижават корумпирани политици от всякакви политически окраски?" или "Защо онези, които управляваха по времето на...
"Българския "елит" или циркът български" - Паула Лайт
Напоследък България се тресе от безумен снобски делириум. В публичното пространство и то не само в жълтата преса непрекъснато се спрягат понятия като "елит", "VIP" персони и т.н. и т.н. А страната ни до скоро беше пролетарска и социалистическа и всички си бяхме "другари", макар и някои да бяха по-велики другари от другите. В тази наша родина, ако проследим произхода си и се върнем с по няколко поколения назад, неизбежно ще стигнем до цървулите и здравата селска пот. Въпреки това, вече полудяха на тема по-специални, богоизбрани и важни личности, каймак на обществото. Ако се осмелиш да заявиш, че едни с нищо не са по-специални от другите, моментално те обвиняват в популизъм, който непременно е "евтин". Та как да не се възмутят величията и елитарните персони на опита ти да кажеш, че в тях няма нещо особено специално, че няма обикновени и необикновени хора, а просто хора?...

Фото - тема: Аржентина-моя мечта

Конкурси

Внимание! Сайтът "БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ" можете да откриете на един от следните адреси:

   http://bgstories.athost.net - актуална информация
   http://bgstories.bravehost.com - по-стари издания
   http://bgstories.winterhost.org - по-стари издания
   http://www.geocities.com/bgstories2004/ -   Обновяването на този адрес е спряно!
   http://bgstories.site.io -   Обновяването на този адрес е спряно!

*Всички публикувани творби за със защитени авторски права. Всяко тяхно копиране, отпечатване и разпространение в други електронни или печатни издания може да става само с изричното съгласие на техния автор. В биографичната справка на авторите са дадени техните данни за връзка(е-майл).

Отговорен редактор: Алекс Болдин

Гласувайте за този сайт!