ЗА ВАШАТА ФОТОКОЛЕКЦИЯ

 

Представя: Алекс Болдин

 

Тема: Аржентина-моя мечта

 

 

Аржентина

(Кратка справка)

   Аржентина има площ 2 766.9 хил. кв. км и е разположена в югоизточната част на Южна Америка. Граничи (в км) с Чили - 5 308, Боливия - 742, Парагвай - 1 711, Бразилия - 1 132, Уругвай - 495 има брегова линия - 4 725 км. Голяма част от територията е равнинна - на север равнината Гран Чако и междуречието на Парана и Уругвай, в централните райони - Лаплатската низина, на юг - Патагонското плато. Западните части на Аржентина са заети от Андите, с най-висок връх в Южна Америка - Аконкагуа - 6960 м.

   Климат - три климатични пояса (тропичен, субтропичен, умерен). Средните януарски (летни) температури на север са 28 градуса С?, на юг 10 градуса С?, юлските (зимни) - съответно 18 и 1 градуса С?. Валежи - спадат от изток на запад - от 1400-1600 до 100-300 мм. Главни реки - Парана, Парагвай, Уругвай, Чубут, Рио Негро, Рио Колорадо. Растителност - на север - тропически гори и блата, централните части - лесостепи, на юг - обширна територия на палмата (степи). Горите заемат 1/3 от територията.

   Население - 37 750 хил. жители. Гъстота - 12.5 жит. на кв. км. Естествен прираст 13. Средна продължителност на живота - мъже - 69 г, жени - 75 г.

   Етнически състав - романска група - 93.8 % (от тях - аржентинци - 89.2 %, италианци - 4.7, галисийци - 10.9 %, испанци - 1.4 %, чилийци - 0.7 %, каталонци - 0.5 %, други - 1.6 %), славянска група - 1.1 % (от тях - поляци - 37.5 %, украинци - 31.3 %, други - 31.2 %), евреи - 1.1 %, индианци - 2.2 % (от тях кечуа - 46.1 %, гуарани (парагвайци) - 38.4 %, араукани (мапуче) - 7.7 %, други - 1.8 %.

   Официален език - испански, разговорен - Ла Плата (диалект на испанския).

   Конфесионален състав - християни - 96.4 % (от тях - католици - 96.2 %, протестанти - 2.6 %, православни - 0. 8 %, други - 0.4 %), юдаисти - 1.1 %, мюсюлмани (сунити) - 0.6 %, местни традиционни вярвания и култове - 0.8 %, други - 1.1 %. Градско население - 85 %.

   Столица - Буенос Айрес (12 7450 хил. ж.). По-големи градове - Кордоба (1 250 хил. ж.), Росарио (1 000 хил. ж.), Ла Плата (630 хил. ж.), Мар дел Плата (600 хил. ж.), Санта (420 хил. ж.), Мендоса (160 хил. ж.), Сан Мигел де Тукуман (650 хил. ж.), Санта Фе.

   Административно деление - 22 провинции, столичен федерален съвет (Буенос Айрес), национална територия (Огнена земя).

   По-важни исторически събития и дати - 1516 г. - испанският мореплавател Хуан де Солис достига бреговете на Аржентина и ги обявява за испанско владение; 1536 г. - територията е включена в състава на вицекралство Перу; 1776 г. - образувано вицекралство Ла Плата; 1806-1807 г. - неуспешен опит на англичаните да завладеят Ла Плата; 1810 г. - антииспанско въстание; 9 юли 1816 г. - провъзгласяване на независимостта на Аржентина; 1930-1983 г. - честа смяна на военни правителства; 1982 г. - поражение на Аржентина от Великобритания във война на Фолклъндските (Малвинските) острови; 1983 г. - формиране на гражданско правителство, начало на демократични промени.

   Държавно устройство - федеративна република, начело с президент, избиран за 4 години. Законодателен орган - Национален конгрес, състоящ се от сенат (48 члена) и палата на депутатите (254 члена). Всеки две години палатата на депутатите се обновява наполовина, а сенатът - 1/3. Изпълнителна власт - президент и правителство, начело с министър-координатор.

   Парична единица - песо = 100 сентавос

   Стопанство - индустриално-аграрна страна, една от най-добре развитите в Латинска Америка. Добиваща промишленост - нефт (3-то място в региона - 20 млн. т), газ, железни руди, уран, волфрам, литий, олово, цинк. Промишленост - металургия (1.4 млн. т чугун и феросплави и 3 млн. т стомана), транспортно машиностроене, електротехника, нефтопреработка, химическа, хранително-вкусова - консервна, месопреработваща, винопроизводство, кожено-обувна, текстилна промишленост. Селско стопанство - задоволява вътрешните потребности и осигурява стоки за износ. Животновъдство - едър рогат добитък (50 млн. глави и 2.5 млн. т месо) и овце. По износ на кожи страната заема едно от първите места в света. Главна зърнена култура - пшеница (14 млн. т), чай и др.

   Транспорт - шосета - 260 хил. км, от които 64 хил. км с твърдо покритие; ж.п. линии - 34 хил. км. Главно морско пристанище - Буенос Айрес. Международните летища са 10.

   Туризъм - годишно страната се посещава от над 3 млн. туристи.

   От София до Буенос Айрес - 11 931 км

 

***************

Хуан Перон

    Хуан Доминго Перон е роден през 1895 г. в малко градче в провинция Буенос Айрес. Той постъпва във военно училище на 16-годишна възраст и постепенно се издига в кариерата. През 30-те години е изпратен като военен наблюдател в Италия, а през 1943 г. играе важна роля във военния преврат срещу цивилното управление на Рамон Кастийо. През следващите години заема различни министерски постове в рамките на установения военен режим, но през 1945 г. изпада в немилост и дори за кратко е арестуван. През 1946 г. печели президентските избори и започва да провежда социална политика в полза на бедните слоеве на обществото.
    Макар и да нарича действията си "третият път" между капитализма и комунизма, Перон е антиамерикански и антибритански настроен. За ореола на Перон принос има и Ева Дуарте, по-известна като Евита, за която той се жени през 1945 г. Перон е преизбран през 1951 г., но постепенно страната навлиза в период на икономическа криза, а конфликтът с католическата църква и всепроникващата корупция предизвикват поредния преврат, който сваля Перон от власт. През следващите години той живее в изгнание последователно в Парагвай, Панама и Испания. Връща се в Аржентина в залеза на живота си - през октомври 1973 г., и отново опитва да спечели президентските избори, а по-малко от година по-късно - през юли 1974 г. умира.

Национален парк Игуасу

    На границата на Аржентина с Бразилия се намира известният национален парк Игуасу, заемащ площ от 55 хил. хектара. Паркът се смята за едно от съвременните чудеса на света - там се намират 275 водопада. В него са съхранени хиляди видове екзотични птици, пеперуди и уникална тропическа растителност.

************************

Удивителни природни чудеса

    В тази страна има всичко - многокилметрови плажове и един от най-високите върхове в света, безкрайни пустини и изумително красиви водопади, огромни мегаполиси и диви, безлюдни места в южна Патагония.
    Буенос Айрес
    Има много музеи, галерии, многобройни образци на колониалната архитектура. Един от най-известните театри е Колон - единственият център за оперно и балетно изкуство в цяла Южна Америка. Най-любопитните екскурзии са "Фиеста гаучо" и "Танго шоу" - запознаване с бита, кухнята, нравите и музиката на гаучо (аржентинските каубои). Особен интерес представлява колоритното италианско предградие Ла Бока и курорта Мар дел Плата на 400 км. от Буенос Айрес, известен със своя музей за вкаменелости, ботаническа градина и център за спортен риболов.
    В Аржентина има както морски, така и планински курорти.
    Барилоче, разположен на брега на езерото Науел Уапи, често е наричан южноамериканската Швейцария заради сходството в пейзажа, архитектурата и производството на висококачествен шоколад. Тук са разрешени лова и риболова, може да се играе голф и да се карат ски. Голям морски курорт е Мирамар - на 137 км от Мар дел Плата.
Важни природни забележителности са и националните паркове Науел Уапи, Лос Гласярес, Ланин и др. С особена популярност сред туристите се ползват океанските круизи от нос Хорн до Антарктика и Патагония.

   Антон Дойков

************************

Латиноамериканският Париж

    Че Гевара, Евита, Перон, сребро, танго, Марадона, неуспешен валутен борд... Всеки от тези символи е достатъчно основание за едно специално пътуване в страната, чието име значи сребро.
От София до Буенос Айрес са 25 часа път със самолет. След такъв въздушен маратон едва ли първото нещо, което човек забелязва, е хубавият въздух на най-голямата латиноамериканска столица. След крепък сън вече си даваш сметка, че когато в Европа е зима, тук плажният сезон е в разгара си, че Аржентина е Европа на Латинска Америка и че истинският аржентинец можеш да го познаеш по страстта му към чая, тангото и телешките пържоли.
    Един от най-ярките символи на Аржентина без съмнение е тангото. То идва в Европа през Франция, поради което ударението му се премества на последната сричка. По далечния път губи своята простодушност, чувственост и шумния колорит на Буенос Айрес и столицата на Уругвай Монтевидео. Двете столици се гледат от срещуположните брегове на Рио де ла Плата (Сребърната река). Днес ние познаваме не толкова аржентинското танго, колкото неговия експортен вариант, тиражиран най-агресивно напоследък от Мадона в образа и на Евита Перон от едноименния филм.
    Самите аржентинци също се губят в догадки относно самите себе си. Историята на страната е кратка - испанските конкистадори стъпват тук през първата половина на XVI век. Аржентинците в по-голямата си част се чувстват европейци в изгнание несвързани с никакви местни традиции, което ги отличава от останалите латиноамерикански държави. Някъде от миналото идва почти митичният образ на пастира гаучо, самотник, който няма нужда от държава и опека, а само от свободата да бъде себе си. В действителност 86% от хората на тази страна живеят в градовете. 13 млн. от общо 39-милионното население е концентрирано в Буенос Айрес, наречен още латиноамериканския Париж заради колорита си. Тук има не само много испанци и италианци, но така също и ирландци, французи, украинци и българи. Чернокож трудно можеш да срещнеш, а от местните индианци са останали едва неколкостотин хиляди. В Буенос Айрес можеш да видиш и монументи, напомнящи за напуснатата родина - мини Биг-Бен, паметник на Дон Кихот и дори на Червената шапчица.
    Аржентина, разбира се, е много повече от Буенос Айрес. Съвсем различна е тя в района на разделящите я от Чили величествени Анди, в северните равнини, в безкрайните пампаси (степи), населявани от гаучос, и в глетчерите на Патагония.
    Самият Буенос Айрес се появява на бял свят два пъти - най-напред през 1536 г., когато враждебността на индианските племена и липсата на продоволствия накарали испанските завоеватели бързо да го напуснат. Втория път градът бил основан през 1580 г. Според легендата един от първите жители в него възкликнал: "Какъв хубав въздух." Така и бил наречен градът - "Хубав въздух". Но това е само легенда.
    Ядро на разрастващия се град става площадът, наречен Майски - Пласа де Майо, където на 25 май 1810 г. започва въстание против колонизаторите. Днес най-забележителната сграда на него е Президентският дворец, известен като Каса Росада - Розовата къща.
    Пред парадния вход на двореца стоят гренадири, а пред тях се извисява паметникът на националния герой генерал Мануел Белграно. На срещуположния край пък е градската управа Кабилдо. Подобно на нея многократно реконструирана е и катедралата на площада. Там се намира мавзолеят на Хосе Марти. Край бронзовия саркофаг са разположени три фигури, символизиращи Аржентина, Перу и Чили - трите страни, освободени от Хосе де Сан-Марти от испанското владичество. Аржентинците са убедени, че най-широкият булевард в света е "Нуеве де Хулио" - "Девети юли", наречен така в чест на Деня на независимостта на страната. Има две платна с по 10 ленти, проснати на почти 150 м ширина. Сред него се извисява и Обелискът на свободата, висок 97 м. Забележителност в района е и оперният театър "Колон", където са гостували много величия като Анна Павлова и Шаляпин... От площада започва Авенида де Майо, улицата, свързваща двете сгради на изпълнителната и законодателната власт. Тук властва испанската атмосфера и наоколо има доста испански ресторанти, където можете да си поръчате паеля съвсем като във Валенсия или да наминете край паметника на Дон Кихот.
    Културният живот в Буенос Айрес е впечатляващ.
    По улица "Кориентес", нещо като местния "Бродуей", господстват огромни реклами на шоупрограми с красавици и комици, има и много книжарници. Най-необикновена е разположената в бивш театър. Тя е от веригата "Ел Атенео".
    Неизменна туристическа атракция е кварталът Ла Бока. Смята се, че точно там е родено тангото и със сигурност - Марадона.
    Пъстро оцветените къщи по прочутата улица "Каминито" са сред любимите места за снимки на чужденците. За да прикрият нищетата и бедността си, местните граждани оцветявали ярко къщите си, лепели шарени тенекии и дървени плоскости, за да скрият зейналите ниши. Именно тук, може би за утеха и като контрапункт на мизерията, се ражда страстният, еротичен ритъм.
    Заведението "Сеньор Танго" е със сигурност нещо, без което туристите не минават. Някога е било запустял склад, който предприемчив търговец купил. За да влезеш, трябва да се бръкнеш стотина долара. Билетът включва освен програмата - музика, танцьорки, блясък, още и вечеря: салата, огромна пържола и вино на корем.
    Освен по тангото и символа на Аржентина - Евита Перон, местните са луди по футбола. Не можеш да преброиш различните по ранг и вид игрища. Тук Марадона е бог.

***********************

Пътешествие из Патагония

    Дълго стояхме с приятеля си Фернандо наведени над картата. Трябваше да изработим подробен план за предстоящото ни пътешествие из Патагония. Работата не вървеше, защото в картата на това място почти липсваха пътища и селища. За нас стана ясно, че мъчно бихме се справили само с карта и компас. А така ни се искаше да посетим Патагония – студения юг на Аржентина.
    - По-добре би било да вземем водач, който познава Патагония – каза Фернандо.
    - Едва ли бихме могли да намерим човек, който да ни придружи в тази малко населена област – възразих аз.
    - Един мой познат работи като инженер в патагонското пристанище Комодоро Ривадавия. Той е добър шофьор, страстен ловец и турист. Стига да разполага с отпуск, предполагам, че с удоволствие ще ни придружи.
    - Добре, веднага му пиши!
    След 10 дни ние с Фернандо бяхме на малкия пътнически кораб “Пампа”, който пътуваше редовно от град Буенос Айрес до остров Огнена земя. Повечето време прекарахме на палубата. Когато преминахме 40-ия паралел, на запад в далечината се показа брегът на Патагония – висок, еднообразен, неприветлив, с проточени голи, сиви хълмове. Тази гледка бързо ни омръзваше и ние обръщахме поглед към необятните простори на Атлантическия океан. Непрекъснато духаше силен северозападен вятър. Иззад хоризонта от призрачните далечини идваха високи зеленикави вълни. Корабът приближи пристанището Комодоро Ривадавия. Десетки нефтени кули се виждаха около него. Ние двамата и още няколко пътника набързо слязохме на брега. Там ни чакаше Хуан – нашият бъдещ водач. Пренощувахме у него. Сутринта накупихме от магазина хранителни продукти, няколко алуминиеви чинии, две ловни пушки и много патрони, брадвички и спални чували. Всичко наредихме в старата, но още запазена лека кола на Хуан. Палатката сложихме върху покрива. С тази екипировка ни предстоеше да изминем много километри, като прекосим Патагония и стигнем на запад до Андите, а после в обратна посока и се озовем отново на брега на атлантическия океан.
    Ден – втори, трети. Колата се движеше през обширна висока равнина, покрита с пясък, дребни камъчета и редки, ниски бодливи храсти. Път не се виждаше и ние се движехме в западна посока, като се ориентирахме по картата и компаса.

   Първи впечатления

   Беше януари, най-топлият месец на южноамериканското лято. На обяд спирахме колата, сядахме под сянката и обядвахме консерви, почивахме, разглеждахме околността. Учудваха ни парчетата мидени черупки, които намирахме в пясъка, а океанът остана далеч. “Преди хилядолетия – подхвана Хуан – Патагония е била покрита от водите на Атлантическия океан, затова в дебелите пластове на утаените скали има черупки и скелети на морски животни.” Привечер опъвахме палатки, събирахме храсти и запалвахме огън, готвехме си ориз или фасул, варяхме си чай и кафе. После се вмъквахме в спалните чували. Не винаги можехме да имаме удоволствието да побъбрим вечер до пламтящия огън. Често духаше много силен вятър. В такъв случай хапвахме набързо и си лягахме. Цяла нощ пясъкът и камъчетата, носени от вятъра, тропаха по палатките. Отначало този шум пречеше на съня ни, но после тъй свикнахме с него, че той ни успиваше. Хуан каза, че по тези места през зимата, особено през м. юли, понякога температурата стига до - 30° и тогава вятърът мъчно се понася. Един ден небето се покри с тъмни облаци. Светкавици залъкатушиха, гръмотевици затрещяха. Учудваше ни спокойствието на Хуан. Той караше колата и не вземаше никакви мерки да търсим убежище против бурята. Първите капки дъжд затропаха по покрива на колата и ... толкова. Не заваля. Пак останаха жадни дребните храсти и горещият пясък, защото дъждът се изпари още във въздуха, не стигна до земята. Хуан ни обясни, че валежите в Патагонското плато са съвсем малко, защото високите Анди от запад задържат влагата, която идва от Тихия океан. “Има места в Патагония, където години не капва капка дъжд” – заключи Хуан.

    Овци сред пясъка

    Един ден забелязахме голямо стадо овци. Те бавно и безспир се движеха напред. Двама овчари на коне, следвани от кучета, подгонваха отделилите се от стадото животни. Какво ли ядат тези овци в голата пясъчна равнина! Приближихме стадото. Овците пътьом пощипваха от жилавите листа на рядката трева, късаха мъхнатите солени клончета на пълзящите по земята храсти и дребните зелени листа на мата верде – така местните хора наричан едни по-високи зелени храсти. Дъвчейки, овците продължаваха да се движат напред, оставяйки на пясъка безброй следи.
    - Знаете ли, че соленият вкус на храстите се предава и на месото на овците - каза Хуан.
    - И навярно е много противно за ядене?
    - Напротив, много европейски гастрономи отдавна са оценили предимствата му пред другите меса и го предпочитат.
    Сега по сухите степи и полу пустинни места на Патагония се отглеждат 9-10 млн. овци.
   
    При патагонците

    Някак неочаквано пред нас се появи селище на патагонци. То бе разположено в полукръг. Повечето от жилищата му приличаха на обикновени навеси, направени от дебели колове, на които бяха опънати кожи от различни животни. Имаше къщички с четири стени, изградени от глина и покрити със слама. Шумът на колата привлече жителите на селцето. Заобиколаха ни смугли деца, тъмнокожи жени и високи мъже с гладки черти на лицето и медночервен цвят на кожата. Бяха много бедно облечени и боси. Когато Магелан посетил тези места и в лагера му се явили туземци, високи като великани, той ги нарекъл патагонци, което на испански значи големокраковци. Това име по-късно взема и тяхната страна. На дребните подаръци, които им раздадохме, патагонците се радваха като деца. Тръгнахме си изпратени от всички.
    Тъжна е историята на тези хора. Някога те били господари на своята страна. Населявали плодородни долини в склоновете на Андите, но по-късно били прогонени от белите нашественици.

    Сполучлив лов

    Продължихме пътуването си. Пейзажът се променяше, оживяваше. Местността беше леко нахълмена, а храстите – по-гъсти и по-високи. Един ден през време на обедната почивка видяхме в храстите малко стадо гуанако – така се наричат дивите родственици на ламата. Стройните им тела бяха покрити с кафяво-червеникава козина. Само краката и шиите им имат по-светъл цвят, също като заобикалящия ги пясък. У Хуан се събуди ловната страст, грабна пушката и ни посочи колата. Когато зашумя моторът, животните наостриха уши, огледаха се и щом ни видяха, хукнаха да бягат. Ние ги следвахме с пълна скорост. Колата подскачаше по неравната местност, вдигаше облаци прах, а храстите шибафа и скърцаха по стените и. След почти едночасова гонитба едно от малките животни почна да изостава. Точният изстрел на Хуан го повали. Казват, че месото на гуанакото не е вкусно. Ние не споделяме това мнение. Може би поради еднообразната храна, чистия въздух и умората печеното на шиш месо ни се стори така прекрасно.
    В далечината като непристъпна стена се очерта веригата на Андите. По пътя ни се виждаха вече и дървета и ние по-трудно се движехме напред. Вечерта стигнахме дълбока долина, покрита с трева и дървета. Там намерихме двама ловци с коне и кучета. Решихме да устроим общ лагер. Избрахме малка поляна близо до реката, заобиколена с храсти и дървета. Накладохме голям огън. До късно тази вечер ловците и Хуан разказваха интересни случки от ловуването си. Конете спокойно пасяха недалече от нас. Призори ни събуди тревожно конско цвилене и силен кучешки лай. Скочихме веднага и грабнахме оръжието. Конете бяха дошли близо до нас и трепереха, а кучетата настървено лаеха към гъстите храсти в края на полянката. Към храстите затрещяха почти едновременно четири изстрела. Чу се грозен рев и нещо тежко падна. Приближихме внимателно с пушки, готови за стрелба. Виновникът за нощната тревога – едра пума (така се нарича безгривият южноамерикански лъв), беше вече мъртъв. На другия ден се разделихме с ловците, преминахме реката и се отправихме в югоизточна посока отново към брега на Атлантическия океан, доволни, че сме видели и сме се запознали с природата, икономиката и бита на населението на един малко познат край от Аржентина.

*********************

Материалите за тая страница са взети от българския туристически портал Journey.bg

* Желаете ли да изпратите SMS - съобщение до Ваш приятел? Да? Това можете да сторите веднага, като влезете в този сайт:  http://www.mtel.bg/sms/

 

 

Страницата е обновена на 17.07.2008г.